Проектиране съгласно БДС EN 54
В зависимост от функционалната пожарна опасност на сградите, в тях се проектират системи за пожароизвестяване с автоматично и/или ръчно задействане. При проектирането им се вземат под внимание архитектурно–строителните особености на сградата, пространственото разположение в обекта – размери и височина на помещенията, вид на пода, таваните и стените, свързаност на помещенията и др. Преценява се степента на опасност от пожар и потенциалните източници – електроинсталации и ел. табла, места за пушене, кухни и готварски уреди. Проектът се съобразява и с микроклиматичните особености на сградата – вентилация и отопление, температура и влажност, въздушни течения и т. н.
Като краен резултат проектът трябва да обхване всички помещения, евакуационни пътища, вентилационни и климатични въздуховоди, шахти и канали, и да гарантира ранно откриване на пожара и своевременното му потушаване.
Проектиране на решения за пожароизвестяване
При изграждането на пожароизвестителните системи от възлово значение са изборът на тип система (конвенционална или адресируема), мястото на което ще бъде разположена централата, типът и разположението на детекторите и организацията на сигнализацията в обекта. За избора на тип система трябва да се имат предвид следните параметри: брой на датчиците, време за реакция на персонала, информация, време за евакуация на хората. За момента цената на конвенционалните системи е по-ниска, отколкото на адресируемите, което ги прави предпочитани от инвеститорите.
Пожароизвестителни централи захранват и контролират работата на останалите елементи на системата. Те получават и обработват сигналите от пожароизвестителните устройства, установяват работните режими на системата, задействат звукови, светлинни сигнализации и блокировки, а също така могат да информират за аларма дистанционен център и да съхраняват и разпечатват информация за настъпилите събития. Пожароизвестителната централа е удачно да бъде разположена до главния вход на сградата, на рецепцията или на място с денонощно присъствие.
Датчиците приемат информацията от обкръжаващата ги среда и реагират на различни физико-химични явления (температура, дим, пламък), като ги преобразуват в електрически сигнал. Важна характеристика е тяхната чувствителност, която показва каква е минималната стойност на контролирания параметър, предизвикваща активиране на детектора. Друга важна характеристика на детектора е охраняваната от него площ (м2). Това е площта, която детекторът защитава при определена височина на монтиране, като при възникване на пожар в точка от тази площ детекторът трябва да сработи за предварително определено време. При подбора на датчиците за пожароизвестяване и тяхната инсталация се взимат под внимание няколко важни фактора. Така например, при монтиране в помещения с нормална височина и нормална пожарна опасност се подбират димни пожароизвестители, чиито обхват е около 80-90 кв. м. В коридорите е възможно разстоянието между димните детектори да се увеличи. За помещения с височина над 9 м използването на стандартни датчици се счита за проблематично. От практическа гледна точка е важно времето от подаване на алармения сигнал до започване на пожарогасенето да е по-малко от 5 мин. Димните детектори се монтират в непосредствена близост до тавана, като при монтажа им трябва да се спазват минимално допустимите разстояния между датчик и стена или изпъкнала част – минимум 0.5 м. Смущаващ фактор за правилната работа на димните детектори е околната температура, която не трябва да превишава 50 оС. При по-големи помещения, с по-голяма височина на таваните, е удачно да се използват линейни димооптични детектори, като дължината на лъча им не трябва да превишава 100 м.
Топлинните пожароизвестители трябва да се монтират над самия обект, тъй като идеята е да реализират непосредствен термичен контакт с него. Тези датчици са с много по-малък обхват, между 20-30 кв. м. При настройката на температурата на задействане на детекторите трябва да се предвидят от 10 до 30 оС над очакваната максимална температура за съответното помещение. Монтажът на пламъчни детектори също се отличава с определени специфики – върху тях не трябва да попада директна слънчева светлина и трябва да се монтират на разстояние около 0.3 м от тавана, така че да не попадат в задимена област.
Ръчните пожароизвестители е необходимо да се включват в отделна зона, когато са свързани в конвенционална система. Разполагат се до всички входове на сградата, до противопожарни кранове и съоръжения с висока пожарна опасност на отстояние не по-малко от 0.5м от ключове и други бутони. Изискването по отношение на организацията на алармената сигнализация в обекта е да има сирена на всеки етаж, както и външна такава, които да се чуват добре в цялата сграда.
Зониране на системата
Зонирането на системата улеснява локализирането на възникналия пожар и евакуацията на хората в сградата. Състои се в групиране на устройствата в линиите (конвенционални или адресируеми) в определени зони и позволява разделянето на охраняемия обект на подходящ брой подобекти. За целите на евакуацията е препоръчително зоните да са отделени в различни противопожарни отсеци (части от сградата, ограничени с огнеустойчиви строителни конструкции). При разделяне на обекта на повече зони, пожарът се открива по-бързо и лесно. Активирането на дадена зона в системата може да се индикира и чрез светлинна сигнализация. При конфигурирането на зоните следва да се отчитат и фактори като етажност, евакуационни пътища, стълбищни площадки и др.
При конвенционалните системи, активирането на едно устройство от зоната дава индикация на контролния панел за активиране на цялата зона, без да се посочва кое е сработилото устройство. Поради това, при този тип системи се препоръчва ръчните пожароизвестители и детекторите да са конфигурирани в отделни зони. Обикновено при тези системи обхватът на зоната съвпада с броя на монтираните на една линия устройства. Препоръчва се да не се монтират повече от 23 устройства на една зона – ограничение, свързано с максималната защитавана площ и така повредата на един или повече детектори не влияе съществено на работата на цялата система.
Ръководство за проектиране изготвен от Унипос:
